|
Двуазотния оксид ( N2O ) е открит през 1772г. от Английския химик Д.Пристли. При обикновени условия той е безцветен газ. По-късно е Х.Деви забелязва, че вдишването на малки количества N2O предизвиква смях и еуфория, а след това и анестезия. Поради това е наречен “райски” или “веселящ” газ.
След Първата световна война са започнали изследвания, свързани с употребата на двуазотния оксид като окислител и средство за увеличаване на мощността при самолетните двигатели. Употребата му е позволила увеличаване на мощността даже и на много големи височини, където въздуха е разреден и кислорода е малко. Това качество на N2O е било широко използвано при самолетите по време на Втората световна война.
След 1970г. системите работещи с N2O започват да се разпространяват и сред автомобилните ентусиасти и състезатели. Причината за това е че двуазотния оксид позволява сравнително лесно и евтино да се увеличи мощността на един двигател.
Как N2O увеличава мощността ? Мощността на един двигател е ограничена от количеството на кислорода, което постъпва в цилиндрите. От това количество зависи колко гориво може да изгори в двигателя за един работен цикъл. При температури над 650oС, N2O се разлага на кислород и азот. По този начин в двигателя постъпва повече кислород, което позволява изгарянето на повече гориво.
Защо не се използва чист кислород? Чистия кислород е много опасен, тъй като предизвиква самозапалване на повечето органични материали ( масло, гориво и др.) Така при евентуално изтичане на кислород в автомобила, лесно може да възникне пожар. Освен това в двигателя се развиват екстремно високи температури и той бързо се поврежда.
Двуазотния оксид се втечнява при температура 20oС и налягане 59 бара. В тази форма той се съхранява в метални бутилки. При изпарението на течния N2O се поглъща голямо количество топлина. Благодарение на този ефект се охлажда входящия въздух и се понижава температурата в горивната камера. Освен това, при охлаждане на горивната смес тя намалява обема си ( става по-плътна ) и така се повишава обемната ефективност на двигателя.
Друго предимство на N2O е това, че кислорода който се отделя при неговото разлагане е разреден с два пъти по голям обем азот, който е сравнително инертен и не позволява повишаване на температурата в двигателя над допустимите нива.
Системите за впръскване на N2O са два основни типа: сухи и мокри. При "сухите" N2O се впръсква в смукателния колектор от дюза, а допълнителното гориво се подава чрез оригиналната горивна система – тук трябва да се вземат мерки за увеличено подаване на гориво. При “мокрите” системи горивото и N2O се впръскват през специална обща дюза.
|